Полиглотно...

Полиглотно… 

                             на внуците ми...

Едни такива Времена дойдоха,

че плъзнаха по цялата Държава

мошеници; а кой ли не пройдоха

не се напъна да я управлява!...

Обучени единствено да мразят:

те с Новата религия на Джоба

и с няколко високопарни фрази

Държавата успяха да загробят...

Народа пък наивно се подлъга

с митѝнги в битието си сегашно...

Уви „пиянството” не трая дълго,

а „изтрезняването” беше страшно!...

... Не ме подмина общата разруха:

едната дъщеря навън замина,

но другата реши да си е тука,

запазила мечтата за Родина...

В Италия намери дом едната

и внук италианец имам вече,

дори на Гарибалди от родата

е моят внук -- и нему е наречен...

Естествено той български не знае

и нищо, че кръвта вода не става,

и аз разбирам даже, че това е --

все пак от провалената държава...

Английски учил – просто задължително,

езикът е все пак международен...

До тук не виждам нищо притеснително

освен това, че е език: безрóден!...

... И внучката ми, Българката, милата

с английски е от детската градина,

тя кáкто майчин – го е усвоила...

И ще ѝ търсим може би – Родина!...

... Така че днес любимите ми внуци

свободно на английски си общуват,

но слушайки невнятните им звуци:

все песни от гайдари* ми се счуват...

2017.

*прадядо ми Илия е бил гайдар и народен

певец