Политически безпътно

ПОЛИТИЧЕСКИ БЕЗПЪТНО

Назрява бунт и времето е въ́лче .

Мълчанието не е диалог.

Ще имам ли кураж – да се опълча

срещу поредния измислен Бог?

Живях в подмолите на две епохи

За трета – няма да ми дойде ред.

Навярно грешно някому се молих,

но не потекоха реки от мед.

Додея ми от медиен скрибуцък,

омръзна ми да бъда все – На нож!

писна ми от цветни революции,

а да не струва вярата и грош.

Как всеки къта личната си злоба –

като безценен рядък диамант.

Дано сълзата ми продъни джоба

на някой ненаситен интригант.

Безпътно е и коренът – където

подирих отговора, излиня.

Щом крепостта отвътре е превзета,

кому е нужна моята война?