9.09.2022 г., 11:04  

Политически безпътно

458 5 0

ПОЛИТИЧЕСКИ БЕЗПЪТНО

 

Назрява бунт и времето е въ́лче .

Мълчанието не е диалог.

Ще имам ли кураж – да се опълча

срещу поредния измислен Бог?

 

Живях в подмолите на две епохи

За трета – няма да ми дойде ред.

Навярно грешно някому се молих,

но не потекоха реки от мед.

 

Додея ми от медиен скрибуцък,

омръзна ми да бъда все – На нож!

писна ми от цветни революции,

а да не струва вярата и грош.

 

Как всеки къта личната си злоба –

като безценен рядък диамант.

Дано сълзата ми продъни джоба

на някой ненаситен интригант.

 

Безпътно е и коренът – където

подирих отговора, излиня.

Щом крепостта отвътре е превзета,

кому е нужна моята война?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...