19 jun 2009, 12:16

Политици

  Poesía » Civil
1.8K 1 22

За всяка стъпка в огъня,
за думи неизречени...
За болката в душите ни,
до кокал разсъблечени.

За устните повехнали,
не спрели да се молят.
За лютите пожарища,
замръзнали във вопъл.

За мислите ни – сивите,
пристегнати в консерви.
За страстите ни - дивите
за сдъвканите нерви...

За дербито с живота ни,
оглозган до безсилие...
За гаврата с децата ни 
за всичко ви проклинаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хм. Ок, де.
    Това не ми хареса:

    За лютите пожарища,
    замръзнали във вопъл.

    Останалото е ОК. Поздрав.
  • Много силно! Защо ли не съм те чела досега?...
  • Много силно изразена Нетърпимост!Браво!!!
  • Разкошно! Защото е неподправено, честно и изболедувано - като всяка трудна истина от живота! Поздравления за стройния стих! И за категоричната позиция!
  • Гневът ми не е болест, а гражданска позиция... А пък онези, които ни разболяват скоро ще им изтече времето. Но само ако и ние сме мъдри!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...