Jun 19, 2009, 12:16 PM

Политици

  Poetry » Civic
1.9K 1 22

За всяка стъпка в огъня,
за думи неизречени...
За болката в душите ни,
до кокал разсъблечени.

За устните повехнали,
не спрели да се молят.
За лютите пожарища,
замръзнали във вопъл.

За мислите ни – сивите,
пристегнати в консерви.
За страстите ни - дивите
за сдъвканите нерви...

За дербито с живота ни,
оглозган до безсилие...
За гаврата с децата ни 
за всичко ви проклинаме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениса Деливерска All rights reserved.

Comments

Comments

  • хм. Ок, де.
    Това не ми хареса:

    За лютите пожарища,
    замръзнали във вопъл.

    Останалото е ОК. Поздрав.
  • Много силно! Защо ли не съм те чела досега?...
  • Много силно изразена Нетърпимост!Браво!!!
  • Разкошно! Защото е неподправено, честно и изболедувано - като всяка трудна истина от живота! Поздравления за стройния стих! И за категоричната позиция!
  • Гневът ми не е болест, а гражданска позиция... А пък онези, които ни разболяват скоро ще им изтече времето. Но само ако и ние сме мъдри!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...