19.06.2009 г., 12:16

Политици

1.8K 1 22

За всяка стъпка в огъня,
за думи неизречени...
За болката в душите ни,
до кокал разсъблечени.

За устните повехнали,
не спрели да се молят.
За лютите пожарища,
замръзнали във вопъл.

За мислите ни – сивите,
пристегнати в консерви.
За страстите ни - дивите
за сдъвканите нерви...

За дербито с живота ни,
оглозган до безсилие...
За гаврата с децата ни 
за всичко ви проклинаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хм. Ок, де.
    Това не ми хареса:

    За лютите пожарища,
    замръзнали във вопъл.

    Останалото е ОК. Поздрав.
  • Много силно! Защо ли не съм те чела досега?...
  • Много силно изразена Нетърпимост!Браво!!!
  • Разкошно! Защото е неподправено, честно и изболедувано - като всяка трудна истина от живота! Поздравления за стройния стих! И за категоричната позиция!
  • Гневът ми не е болест, а гражданска позиция... А пък онези, които ни разболяват скоро ще им изтече времето. Но само ако и ние сме мъдри!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...