Политика

Има хора, най-различни.

Всеки, своя път кове.

Някои, са безразлични,

към живота, въобще.

Други пък в душата страдат,

без да знаят за какво.

Трети пък, без шум пропадат,

като есенно листо.

Някои пък, се люлеят,

като лодки по море

или пък, на дрейф се реят -

та и буря, да реве.

Има и такива даже -

щом настъпиш ги,

без звук

форма губят

и се маже

по подметките, боклук.

Случва се, дори да срещнеш,

някой път и големец -

може също, да се стреснеш,

от очите на подлец.

А с Темида ли хортуваш -

този твърде рядък дар,

пък получиш ли,

робуваш,

над слепците господар.

Диалектика ли учиш,

ставаш бързо философ -

философите ще видиш,

да гостуват в "Пирогов".

Дявол може да не станеш -

но със дяволи в зори,

митинг, брифинг ли захванеш...

Политик ще бъдеш, ти.

Политиката, е ясна -

член за мен и член за теб.

Партия създаваш тясна

с членове, от чужд клозет.

После пък, я разширяваш

с десен или ляв наклон,

че да може там да влезе,

члена, даже и на слон.

Може и съюз да сториш,

колко му е,

за фасон -

от червен, на син да сториш,

стар протектор,

тип, балон.

Декорация да сложиш

с полумесец и звезда -

та и рязан да членува,

все едно, си е в дома.

А пък,

хеле, да се сетиш,

знаме многозвездно там,

да поставиш -

в миг ще станеш,

президент ли?

Цар?

Не знам.

Те,

това е, всъщност хляба -

политически игри,

да играеш не с тояга,

ами с членови глави.