19 апр. 2007 г., 19:45  

Политика

816 1 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

 

Има хора, най-различни.

Всеки, своя път кове.

Някои, са безразлични,

към живота, въобще.

 

Други пък в душата страдат,

без да знаят за какво.

Трети пък, без шум пропадат,

като есенно листо.

 

Някои пък, се люлеят,

като лодки по море

или пък, на дрейф се реят -

та и буря, да реве.

 

Има и такива даже -

щом настъпиш ги,

без звук

форма губят

и се маже

по подметките, боклук.

 

Случва се, дори да срещнеш,

някой път и големец -

може също, да се стреснеш,

от очите на подлец.

 

А с Темида ли хортуваш -

този твърде рядък дар,

пък получиш ли,

робуваш,

над слепците господар.

 

Диалектика ли учиш,

ставаш бързо философ -

философите ще видиш,

да гостуват в "Пирогов".

 

Дявол може да не станеш -

но със дяволи в зори,

митинг, брифинг ли захванеш...

Политик ще бъдеш, ти.

 

Политиката, е ясна -

член за мен и член за теб.

Партия създаваш тясна

с членове, от чужд клозет.

 

После пък, я разширяваш

с десен или ляв наклон,

че да може там да влезе,

члена, даже и на слон.

 

Може и съюз да сториш,

колко му е,

за фасон -

от червен, на син да сториш,

стар протектор,

тип, балон.

 

Декорация да сложиш

с полумесец и звезда -

та и рязан да членува,

все едно, си е в дома.

 

А пък,

хеле, да се сетиш,

знаме многозвездно там,

да поставиш -

в миг ще станеш,

президент ли?

Цар?

Не знам.

 

Те,

това е, всъщност хляба -

политически игри,

да играеш не с тояга,

ами с членови глави.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не бих казала че си св. Йоан Златоуст ...но пък с този "език" можеш да захлупиш всеки (в казана)
    овъгляващо.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...