Поломена самота

Poesía » De amor

975 0 4

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,

самотата някак оцелява...

Оголяла от безбрежни бури,

синевата на простора тя не проумяла.

Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата -

ред семейни снимки,

топли ястия и поломени мисли...

Фигура в квадрат за любов копнеела...

Няма тухли тоя свят, къщата отдавна е порутена -

портата самотна зее във нощта,

чака враната да я пробуди...

Чака сивия си вълк, чака самотата...

* Ако можехме да хвърляме всеки положителен трепет назад с желанието да останем в самота, щяхме да видим иззад завесата на привидното общоприето чувство на щастие, че обратният негов първообраз е самодостатъчността... чрез която дори можем да обичаме още повече... защото тогава можем всъщност да обичаме...*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

konche (Криста)

Иронията беше насочена към мен самата. Трябваше да сложа явно няколко усмивки. Мисля, че се разбрахме.

2012-08-03T13:04:39+03:00
sod (Бисер Александров)

не, просто мисълта ме води към тях, не само към тази песен.
не касае плагиатство, а е вид комплимент, все пак кои са тези Пинк Флойд. освен "Стената " имат и други песни.имам предвид начина на мислене...

2012-08-03T12:31:31+03:00
konche (Криста)

Г-н Александров, далеч съм от творчеството на " Пинк Флойд" по отношение на текстовата част от песните им. Съобразно това, нали не си правите извода, че съм сторила гнусното дело " плагиатсто" из песента " Стената"?

2012-08-02T19:45:57+03:00
sod (Бисер Александров)

Човек се стреми да е индивид и тогава му липсва стадото.
не мога да не се сетя за един друг стих, пресъздаващ доста интересно тухления свят и написан доста отдавна по на запад...

2012-08-02T12:06:23+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0