Поломена самота

Poesía » De amor

970 0 4

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,

самотата някак оцелява...

Оголяла от безбрежни бури,

синевата на простора тя не проумяла.

Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата -

ред семейни снимки,

топли ястия и поломени мисли...

Фигура в квадрат за любов копнеела...

Няма тухли тоя свят, къщата отдавна е порутена -

портата самотна зее във нощта,

чака враната да я пробуди...

Чака сивия си вълк, чака самотата...

* Ако можехме да хвърляме всеки положителен трепет назад с желанието да останем в самота, щяхме да видим иззад завесата на привидното общоприето чувство на щастие, че обратният негов първообраз е самодостатъчността... чрез която дори можем да обичаме още повече... защото тогава можем всъщност да обичаме...*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

konche (Криста)

Иронията беше насочена към мен самата. Трябваше да сложа явно няколко усмивки. Мисля, че се разбрахме.

2012-08-03T13:04:39+03:00
sod (Бисер Александров)

не, просто мисълта ме води към тях, не само към тази песен.
не касае плагиатство, а е вид комплимент, все пак кои са тези Пинк Флойд. освен "Стената " имат и други песни.имам предвид начина на мислене...

2012-08-03T12:31:31+03:00
konche (Криста)

Г-н Александров, далеч съм от творчеството на " Пинк Флойд" по отношение на текстовата част от песните им. Съобразно това, нали не си правите извода, че съм сторила гнусното дело " плагиатсто" из песента " Стената"?

2012-08-02T19:45:57+03:00
sod (Бисер Александров)

Човек се стреми да е индивид и тогава му липсва стадото.
не мога да не се сетя за един друг стих, пресъздаващ доста интересно тухления свят и написан доста отдавна по на запад...

2012-08-02T12:06:23+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0