Поломена самота
В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата -
ред семейни снимки,
топли ястия и поломени мисли...
Фигура в квадрат за любов копнеела...
Няма тухли тоя свят, къщата отдавна е порутена -
портата самотна зее във нощта,
чака враната да я пробуди...
Чака сивия си вълк, чака самотата...
* Ако можехме да хвърляме всеки положителен трепет назад с желанието да останем в самота, щяхме да видим иззад завесата на привидното общоприето чувство на щастие, че обратният негов първообраз е самодостатъчността... чрез която дори можем да обичаме още повече... защото тогава можем всъщност да обичаме...*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
