27 июл. 2012 г., 22:17

Поломена самота

969 0 4

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,

самотата някак оцелява...

Оголяла от безбрежни бури,

синевата на простора тя не проумяла.

 

Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата -

ред семейни снимки,

топли ястия и поломени мисли...

Фигура в квадрат за любов копнеела...

 

Няма тухли тоя свят, къщата отдавна е порутена -

портата самотна зее във нощта,

чака враната да я пробуди...

Чака сивия си вълк, чака самотата...

 

* Ако можехме да хвърляме всеки положителен трепет назад с желанието да останем в самота, щяхме да видим иззад завесата на привидното общоприето чувство на щастие, че обратният негов първообраз е самодостатъчността... чрез която дори можем да обичаме още повече... защото тогава можем всъщност да обичаме...*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иронията беше насочена към мен самата. Трябваше да сложа явно няколко усмивки. Мисля, че се разбрахме.
  • не, просто мисълта ме води към тях, не само към тази песен.
    не касае плагиатство, а е вид комплимент, все пак кои са тези Пинк Флойд. освен "Стената " имат и други песни.имам предвид начина на мислене...
  • Г-н Александров, далеч съм от творчеството на " Пинк Флойд" по отношение на текстовата част от песните им. Съобразно това, нали не си правите извода, че съм сторила гнусното дело " плагиатсто" из песента " Стената"?
  • Човек се стреми да е индивид и тогава му липсва стадото.
    не мога да не се сетя за един друг стих, пресъздаващ доста интересно тухления свят и написан доста отдавна по на запад...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...