6 nov 2024, 11:06

Полуоткровено

  Poesía
733 6 13

Днес, всеки влак си има пътник,

а аз пътувам с всеки влак.

Откак се помня, все съм спътник

на орбита с духовен мрак.

 

Притихнал съм в уютна драма:

сънувам цветно всеки ден.

Заспивам сам, в легло за двама.

Съвсем не съм ербап ерген.

 

В душата си съм пълнозърнест,

в сърцето не събирам лед.

Живея с чест, с излишна дързост

и саркастичен мироглед.

 

Отглеждам в нас грамотно куче.

То мрази кифли в моя двор.

Следя от век - какво се случва 

с любимия ми син отбор.

 

Гласувам рядко - редовно губя.

Усещам, че съм леко прост.

Спортувам често, банално любя,

а пъпът ми е, на матрос.

 

Това е всичко. Не съм различен:

през ден мечтая за любов!

Роден, с презумпцията да обичам,

да давам обич, съм готов!

 

 

Юри Йовев 

ноември 2024 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...