Днес, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма:
сънувам цветно всеки ден.
Заспивам сам, в легло за двама.
Съвсем не съм ербап ерген.
В душата си съм пълнозърнест,
в сърцето не събирам лед.
Живея с чест, с излишна дързост
и саркастичен мироглед.
Отглеждам в нас грамотно куче.
То мрази кифли в моя двор.
Следя от век - какво се случва
с любимия ми син отбор.
Гласувам рядко - редовно губя.
Усещам, че съм леко прост.
Спортувам често, банално любя,
а пъпът ми е, на матрос.
Това е всичко. Не съм различен:
през ден мечтая за любов!
Роден, с презумпцията да обичам,
да давам обич, съм готов!
Юри Йовев
ноември 2024 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »