6 nov 2024, 11:06

Полуоткровено

  Poesía
728 6 13

Днес, всеки влак си има пътник,

а аз пътувам с всеки влак.

Откак се помня, все съм спътник

на орбита с духовен мрак.

 

Притихнал съм в уютна драма:

сънувам цветно всеки ден.

Заспивам сам, в легло за двама.

Съвсем не съм ербап ерген.

 

В душата си съм пълнозърнест,

в сърцето не събирам лед.

Живея с чест, с излишна дързост

и саркастичен мироглед.

 

Отглеждам в нас грамотно куче.

То мрази кифли в моя двор.

Следя от век - какво се случва 

с любимия ми син отбор.

 

Гласувам рядко - редовно губя.

Усещам, че съм леко прост.

Спортувам често, банално любя,

а пъпът ми е, на матрос.

 

Това е всичко. Не съм различен:

през ден мечтая за любов!

Роден, с презумпцията да обичам,

да давам обич, съм готов!

 

 

Юри Йовев 

ноември 2024 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...