6 нояб. 2024 г., 11:06

Полуоткровено

731 6 13

Днес, всеки влак си има пътник,

а аз пътувам с всеки влак.

Откак се помня, все съм спътник

на орбита с духовен мрак.

 

Притихнал съм в уютна драма:

сънувам цветно всеки ден.

Заспивам сам, в легло за двама.

Съвсем не съм ербап ерген.

 

В душата си съм пълнозърнест,

в сърцето не събирам лед.

Живея с чест, с излишна дързост

и саркастичен мироглед.

 

Отглеждам в нас грамотно куче.

То мрази кифли в моя двор.

Следя от век - какво се случва 

с любимия ми син отбор.

 

Гласувам рядко - редовно губя.

Усещам, че съм леко прост.

Спортувам често, банално любя,

а пъпът ми е, на матрос.

 

Това е всичко. Не съм различен:

през ден мечтая за любов!

Роден, с презумпцията да обичам,

да давам обич, съм готов!

 

 

Юри Йовев 

ноември 2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...