6.11.2024 г., 11:06

Полуоткровено

723 6 13

Днес, всеки влак си има пътник,

а аз пътувам с всеки влак.

Откак се помня, все съм спътник

на орбита с духовен мрак.

 

Притихнал съм в уютна драма:

сънувам цветно всеки ден.

Заспивам сам, в легло за двама.

Съвсем не съм ербап ерген.

 

В душата си съм пълнозърнест,

в сърцето не събирам лед.

Живея с чест, с излишна дързост

и саркастичен мироглед.

 

Отглеждам в нас грамотно куче.

То мрази кифли в моя двор.

Следя от век - какво се случва 

с любимия ми син отбор.

 

Гласувам рядко - редовно губя.

Усещам, че съм леко прост.

Спортувам често, банално любя,

а пъпът ми е, на матрос.

 

Това е всичко. Не съм различен:

през ден мечтая за любов!

Роден, с презумпцията да обичам,

да давам обич, съм готов!

 

 

Юри Йовев 

ноември 2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...