17 dic 2005, 20:31

Полуда

  Poesía
939 0 7
Знаеш ли какво е душата ми -
вечно нестихващи струни,
песен от звуци неистови,
призрак зареян из тъмното,
куче от болка писнало...

Знаеш ли какво е душата ми -
шепа дръзко безумие,
Кораб в чуждо пристанище,
каменен зид - осъмващ
над лъжа и страдание.

Знаеш ли какво е душата ми -
будна и търсеща сянка,
болка и вик срещу вятъра,
скитане в местност безлюдна,
тиха и гневна полуда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...