Dec 17, 2005, 8:31 PM

Полуда

  Poetry
942 0 7
Знаеш ли какво е душата ми -
вечно нестихващи струни,
песен от звуци неистови,
призрак зареян из тъмното,
куче от болка писнало...

Знаеш ли какво е душата ми -
шепа дръзко безумие,
Кораб в чуждо пристанище,
каменен зид - осъмващ
над лъжа и страдание.

Знаеш ли какво е душата ми -
будна и търсеща сянка,
болка и вик срещу вятъра,
скитане в местност безлюдна,
тиха и гневна полуда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...