Полудя ли, сърце, че ме връщаш при него?
Нима не нарани той и твоето его?!
Нима не заби в теб до дъно камата,
не, не тупкай, сърце, и не скланяй главата.
Любовта изхвърли, тя е днес непотребна!
Споменът заключи, ех... измама поредна.
Напред гледай, сърце, съжали ме, за Бога.
Нямам повече сили. Да се боря не мога.
Подигра се, сърце, не разбра добротата.
Нарани ни без жал, не предвиди злината.
Със главата напред ни повлече във трапа,
не прощавай, сърце, а поискай отплата.
Закали се, сърце, превърни се в стомана.
Предпази своето тяло от следваща рана.
Не допускай отново да те хване ръждата.
Любовта благодат е, но и Ад на земята!
Полудя ли, сърце, не се връщай, за Бога!
Тези стъпка назад ще ни прати във гроба.
Остави го, сърце, той е призрак, видение
и от минали дни спомен за престъпление.
© Феникс Феникс Todos los derechos reservados