Полудя ли, сърце, че ме връщаш при него?
Нима не нарани той и твоето его?!
Нима не заби в теб до дъно камата,
не, не тупкай, сърце, и не скланяй главата.
Любовта изхвърли, тя е днес непотребна!
Споменът заключи, ех... измама поредна.
Напред гледай, сърце, съжали ме, за Бога.
Нямам повече сили. Да се боря не мога.
Подигра се, сърце, не разбра добротата.
Нарани ни без жал, не предвиди злината.
Със главата напред ни повлече във трапа,
не прощавай, сърце, а поискай отплата. ...