7 oct 2006, 22:07

Полудях да те търся...

  Poesía
1K 0 13
Полудях да те търся.
По тревите заничах,
във звездите се взирах,
до луната пътувах...
и земята пребродих
да те диря, любов.
Превъзмогнах страха си
и нарамих мечтите си...
в скитница се превърнах,
диреща брод.
Във съня си те чаках,
от безсилия плаках...
до премала жадувах
да те имам, любов.
Уморена и прашна
се поспрях да отдъхна...
и тогава те чух!
Ти си ме чакала,
да те открия...
в мен си живяла любов. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих, Джейни!
  • тук си прекрасна, Джейни!
  • Благодаря ви!
    Благодаря Веси! Твоят стих е много хубав!Чувства се болката от самота и желание за закрила и опора! Изстрадано и силно чувство!
  • Хубав стих,Жени!
    ...................
    Подарявам ти този мой стих:
    /Човек дълго търси приятелите си...
    намерили ги - дълго ги обича/

    Дълго те търсих, любов.
    Кого ли не питах за тебе...
    Звездите вечер ми сторваха път,
    луната ми светеше, даже и денем.
    Пиех от всеки извор пенлив -
    да усетя вкуса, по който да те позная.
    Прегръщах ствола на всяко дърво,
    и мечтаех, намеря ли те-
    да те извая.
    Летях на крилото на силен орел.
    После стремглаво се спусках надолу.
    С вълните умирах ден подир ден
    и вятъра молих да те открие
    и да те прати при мен. Но...
    Аз сама те намерих, любов!
    Толкова време те търсих.
    Тук съм, на прага. Отвори!
    Приюти ме!


  • Джейн, идеята ти е правъзходна!Хенри

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...