7 окт. 2006 г., 22:07

Полудях да те търся...

1K 0 13
Полудях да те търся.
По тревите заничах,
във звездите се взирах,
до луната пътувах...
и земята пребродих
да те диря, любов.
Превъзмогнах страха си
и нарамих мечтите си...
в скитница се превърнах,
диреща брод.
Във съня си те чаках,
от безсилия плаках...
до премала жадувах
да те имам, любов.
Уморена и прашна
се поспрях да отдъхна...
и тогава те чух!
Ти си ме чакала,
да те открия...
в мен си живяла любов. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих, Джейни!
  • тук си прекрасна, Джейни!
  • Благодаря ви!
    Благодаря Веси! Твоят стих е много хубав!Чувства се болката от самота и желание за закрила и опора! Изстрадано и силно чувство!
  • Хубав стих,Жени!
    ...................
    Подарявам ти този мой стих:
    /Човек дълго търси приятелите си...
    намерили ги - дълго ги обича/

    Дълго те търсих, любов.
    Кого ли не питах за тебе...
    Звездите вечер ми сторваха път,
    луната ми светеше, даже и денем.
    Пиех от всеки извор пенлив -
    да усетя вкуса, по който да те позная.
    Прегръщах ствола на всяко дърво,
    и мечтаех, намеря ли те-
    да те извая.
    Летях на крилото на силен орел.
    После стремглаво се спусках надолу.
    С вълните умирах ден подир ден
    и вятъра молих да те открие
    и да те прати при мен. Но...
    Аз сама те намерих, любов!
    Толкова време те търсих.
    Тук съм, на прага. Отвори!
    Приюти ме!


  • Джейн, идеята ти е правъзходна!Хенри

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...