Oct 7, 2006, 10:07 PM

Полудях да те търся...

  Poetry
1K 0 13
Полудях да те търся.
По тревите заничах,
във звездите се взирах,
до луната пътувах...
и земята пребродих
да те диря, любов.
Превъзмогнах страха си
и нарамих мечтите си...
в скитница се превърнах,
диреща брод.
Във съня си те чаках,
от безсилия плаках...
до премала жадувах
да те имам, любов.
Уморена и прашна
се поспрях да отдъхна...
и тогава те чух!
Ти си ме чакала,
да те открия...
в мен си живяла любов. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих, Джейни!
  • тук си прекрасна, Джейни!
  • Благодаря ви!
    Благодаря Веси! Твоят стих е много хубав!Чувства се болката от самота и желание за закрила и опора! Изстрадано и силно чувство!
  • Хубав стих,Жени!
    ...................
    Подарявам ти този мой стих:
    /Човек дълго търси приятелите си...
    намерили ги - дълго ги обича/

    Дълго те търсих, любов.
    Кого ли не питах за тебе...
    Звездите вечер ми сторваха път,
    луната ми светеше, даже и денем.
    Пиех от всеки извор пенлив -
    да усетя вкуса, по който да те позная.
    Прегръщах ствола на всяко дърво,
    и мечтаех, намеря ли те-
    да те извая.
    Летях на крилото на силен орел.
    После стремглаво се спусках надолу.
    С вълните умирах ден подир ден
    и вятъра молих да те открие
    и да те прати при мен. Но...
    Аз сама те намерих, любов!
    Толкова време те търсих.
    Тук съм, на прага. Отвори!
    Приюти ме!


  • Джейн, идеята ти е правъзходна!Хенри

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...