Полудях да те търся...
По тревите заничах,
във звездите се взирах,
до луната пътувах...
и земята пребродих
да те диря, любов.
Превъзмогнах страха си
и нарамих мечтите си...
в скитница се превърнах,
диреща брод.
Във съня си те чаках,
от безсилия плаках...
до премала жадувах
да те имам, любов.
Уморена и прашна
се поспрях да отдъхна...
и тогава те чух!
Ти си ме чакала,
да те открия...
в мен си живяла любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени