Любов във въздуха витае
(по принцип не е неприсъщо).
Навсякъде на грях ухае
и нищо вече не е същото.
О, съвест моя, ти недей ме хока!
Достатъчно сама се обвинявам.
Недей повтаря колко съм жестока,
че ще сгреша... ще съжалявам!
Напук на теб ще се отдам на другия,
а после ще потъна в безразличие...
Ще се завърна там, където бурите
в семейното гнездо ме правят ничия.
© Валерия Иванова Todos los derechos reservados