5.07.2011 г., 20:33

Полугреховно

1.3K 0 12

Любов във въздуха витае
(по принцип не е неприсъщо).

Навсякъде на грях ухае

и нищо вече не е същото.

О, съвест моя, ти недей ме хока!
Достатъчно сама се обвинявам.
Недей повтаря  колко съм жестока,
че ще сгреша... ще съжалявам!
Напук на теб ще се отдам на другия,
а после ще потъна в безразличие...
Ще се завърна там, където бурите
в семейното гнездо ме правят ничия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...