Jul 5, 2011, 8:33 PM

Полугреховно

  Poetry » Love
1.3K 0 12

Любов във въздуха витае
(по принцип не е неприсъщо).

Навсякъде на грях ухае

и нищо вече не е същото.

О, съвест моя, ти недей ме хока!
Достатъчно сама се обвинявам.
Недей повтаря  колко съм жестока,
че ще сгреша... ще съжалявам!
Напук на теб ще се отдам на другия,
а после ще потъна в безразличие...
Ще се завърна там, където бурите
в семейното гнездо ме правят ничия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...