Jul 5, 2011, 8:33 PM

Полугреховно

  Poetry » Love
1.3K 0 12

Любов във въздуха витае
(по принцип не е неприсъщо).

Навсякъде на грях ухае

и нищо вече не е същото.

О, съвест моя, ти недей ме хока!
Достатъчно сама се обвинявам.
Недей повтаря  колко съм жестока,
че ще сгреша... ще съжалявам!
Напук на теб ще се отдам на другия,
а после ще потъна в безразличие...
Ще се завърна там, където бурите
в семейното гнездо ме правят ничия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...