26 oct 2021, 12:55  

Полулики глупаци

  Poesía » Civil
871 0 5

Полулики глупаци! Полулики глупаци!

Като овце прекланят се тълпите.

Отивате на заколение – измамени хлапаци,

защо жертвате мечтите си? Защо спите?

 

Стъпка по стъпка светът стана роб,

доброволно отиващ към своя край.

А човекът сам копае своя гроб,

отхвърлил Бог гради измислен рай.

 

В маскирани тълпи, изпълнени със страх

изпълнявате всичко, изпълнявате без да спорите.

Разменяте свободата си за шепа прах,

полулики глупаци, за какъв живот се борите?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йосиф Асенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ползвам маска. А за това дали очаквам ласкави коментари, сърца, звезди и захаросани хвалби - напротив. Идеята ми е да провокирам мисловния процес у някой хора. Естествено, истината не се харесва на мнозинството, но в това няма нищо чудно.
  • Също "маските" правят човека половин човек, поради факта, че отнемат част от достойнството му. Затова и съм озаглавил стихотворението "Полулики глупаци" ."Полулик" - половин лице, половин личност. Не само заради това, че лицето е покрито, когато някой си сложи маска
  • Благодаря за въпроса. Веднага отговарям - буквално. Поради факта, че като излезе вируса и като натресоха първия локдаун, и принудиха хората да носят маски. Това едно на ръка. Метафорично - считайте думата "маските" като робски нашийници. На практика изравняват хората с някакви бесни кучета, на които трябва да им се слага намордник. Надявам се, това отговаря на въпроса ви.
  • "маски" буквално ли да се разбира или метафорично?
    Мисля, че е огнено, силно и актуално!
    И може да се ползва и от антиваксърите, и на политически протест против цветето!
    Адмирации!
  • Някой, нещо? Никой не коментира произведението. Само прочит и това е.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...