26 oct 2021, 12:55  

Полулики глупаци

  Poesía » Civil
866 0 5

Полулики глупаци! Полулики глупаци!

Като овце прекланят се тълпите.

Отивате на заколение – измамени хлапаци,

защо жертвате мечтите си? Защо спите?

 

Стъпка по стъпка светът стана роб,

доброволно отиващ към своя край.

А човекът сам копае своя гроб,

отхвърлил Бог гради измислен рай.

 

В маскирани тълпи, изпълнени със страх

изпълнявате всичко, изпълнявате без да спорите.

Разменяте свободата си за шепа прах,

полулики глупаци, за какъв живот се борите?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йосиф Асенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ползвам маска. А за това дали очаквам ласкави коментари, сърца, звезди и захаросани хвалби - напротив. Идеята ми е да провокирам мисловния процес у някой хора. Естествено, истината не се харесва на мнозинството, но в това няма нищо чудно.
  • Също "маските" правят човека половин човек, поради факта, че отнемат част от достойнството му. Затова и съм озаглавил стихотворението "Полулики глупаци" ."Полулик" - половин лице, половин личност. Не само заради това, че лицето е покрито, когато някой си сложи маска
  • Благодаря за въпроса. Веднага отговарям - буквално. Поради факта, че като излезе вируса и като натресоха първия локдаун, и принудиха хората да носят маски. Това едно на ръка. Метафорично - считайте думата "маските" като робски нашийници. На практика изравняват хората с някакви бесни кучета, на които трябва да им се слага намордник. Надявам се, това отговаря на въпроса ви.
  • "маски" буквално ли да се разбира или метафорично?
    Мисля, че е огнено, силно и актуално!
    И може да се ползва и от антиваксърите, и на политически протест против цветето!
    Адмирации!
  • Някой, нещо? Никой не коментира произведението. Само прочит и това е.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...