26.10.2021 г., 12:55  

Полулики глупаци

884 0 5

Полулики глупаци! Полулики глупаци!

Като овце прекланят се тълпите.

Отивате на заколение – измамени хлапаци,

защо жертвате мечтите си? Защо спите?

 

Стъпка по стъпка светът стана роб,

доброволно отиващ към своя край.

А човекът сам копае своя гроб,

отхвърлил Бог гради измислен рай.

 

В маскирани тълпи, изпълнени със страх

изпълнявате всичко, изпълнявате без да спорите.

Разменяте свободата си за шепа прах,

полулики глупаци, за какъв живот се борите?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йосиф Асенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ползвам маска. А за това дали очаквам ласкави коментари, сърца, звезди и захаросани хвалби - напротив. Идеята ми е да провокирам мисловния процес у някой хора. Естествено, истината не се харесва на мнозинството, но в това няма нищо чудно.
  • Също "маските" правят човека половин човек, поради факта, че отнемат част от достойнството му. Затова и съм озаглавил стихотворението "Полулики глупаци" ."Полулик" - половин лице, половин личност. Не само заради това, че лицето е покрито, когато някой си сложи маска
  • Благодаря за въпроса. Веднага отговарям - буквално. Поради факта, че като излезе вируса и като натресоха първия локдаун, и принудиха хората да носят маски. Това едно на ръка. Метафорично - считайте думата "маските" като робски нашийници. На практика изравняват хората с някакви бесни кучета, на които трябва да им се слага намордник. Надявам се, това отговаря на въпроса ви.
  • "маски" буквално ли да се разбира или метафорично?
    Мисля, че е огнено, силно и актуално!
    И може да се ползва и от антиваксърите, и на политически протест против цветето!
    Адмирации!
  • Някой, нещо? Никой не коментира произведението. Само прочит и това е.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...