NorwenaAldren (Доротея)
87 210
30 mar 2020, 0:34

Полунощ 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
712 2 3
 
В меките завивки кадифена полунощ
ласкае милионите мъждукащи души;
Зад затвора на квадратни рамки светят
и протягат през стъклата съхнещи лъчи. 

 

Полумесец горд над тях изпъчен
прямо жалкият им страх осмиващ, 
той нехае за профанните им мъки, 
взрян безмълвно във света погиващ.

© Доротея Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се да те видя отново тук! Настъпвай смело!!!
  • Среднощни размисли и страсти. Не го погребвам, наблюдавам с интерес метаморфозата. Радвам се че ти допада 😊😊
  • Рано е още да погребваме света, но и е вярно, че когато и това стане, ще си отидем, а на вселената няма и да й пука.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??