Полунощ
В меките завивки кадифена полунощ
ласкае милионите мъждукащи души;
Зад затвора на квадратни рамки светят
и протягат през стъклата съхнещи лъчи.
Полумесец горд над тях изпъчен
прямо жалкият им страх осмиващ,
той нехае за профанните им мъки,
взрян безмълвно във света погиващ.
© Доротея All rights reserved.