Mar 30, 2020, 12:34 AM

Полунощ

1.2K 2 3
 
В меките завивки кадифена полунощ
ласкае милионите мъждукащи души;
Зад затвора на квадратни рамки светят
и протягат през стъклата съхнещи лъчи. 

 

Полумесец горд над тях изпъчен
прямо жалкият им страх осмиващ, 
той нехае за профанните им мъки, 
взрян безмълвно във света погиващ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се да те видя отново тук! Настъпвай смело!!!
  • Среднощни размисли и страсти. Не го погребвам, наблюдавам с интерес метаморфозата. Радвам се че ти допада 😊😊
  • Рано е още да погребваме света, но и е вярно, че когато и това стане, ще си отидем, а на вселената няма и да й пука.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...