NorwenaAldren (Доротея)
87 210
Mar 30, 2020, 12:34 AM

Полунощ 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
842 2 3
 
В меките завивки кадифена полунощ
ласкае милионите мъждукащи души;
Зад затвора на квадратни рамки светят
и протягат през стъклата съхнещи лъчи. 

 

Полумесец горд над тях изпъчен
прямо жалкият им страх осмиващ, 
той нехае за профанните им мъки, 
взрян безмълвно във света погиващ.

© Доротея All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се да те видя отново тук! Настъпвай смело!!!
  • Среднощни размисли и страсти. Не го погребвам, наблюдавам с интерес метаморфозата. Радвам се че ти допада 😊😊
  • Рано е още да погребваме света, но и е вярно, че когато и това стане, ще си отидем, а на вселената няма и да й пука.
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??