30 мар. 2020 г., 00:34

Полунощ

1.2K 2 3
 
В меките завивки кадифена полунощ
ласкае милионите мъждукащи души;
Зад затвора на квадратни рамки светят
и протягат през стъклата съхнещи лъчи. 

 

Полумесец горд над тях изпъчен
прямо жалкият им страх осмиващ, 
той нехае за профанните им мъки, 
взрян безмълвно във света погиващ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се да те видя отново тук! Настъпвай смело!!!
  • Среднощни размисли и страсти. Не го погребвам, наблюдавам с интерес метаморфозата. Радвам се че ти допада 😊😊
  • Рано е още да погребваме света, но и е вярно, че когато и това стане, ще си отидем, а на вселената няма и да й пука.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...