МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
19 ene 2018, 10:33  

Полунощ в парка

  Poesía
659 3 9

Аз вече бях.

Преброждах неми улици.

Достатъчно горях.

Изправях се пред дулото

на празни обещания –

аз бях желание.

 

Аз вече съм.

Притихнало сломена.

Живея в сивосън,

в реалност подменена.

Не чакам изкупление –

аз съм смирение.

 

Ще бъда ли, не знам.

Ще бъда ли, което исках.

Белее в парка храм.

Чрез огъня пречистена,

с масло в светилника догарящ –

ще бъда вяра.

 

18.01.2017

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0