Аз вече бях.
Преброждах неми улици.
Достатъчно горях.
Изправях се пред дулото
на празни обещания –
аз бях желание.
Аз вече съм.
Притихнало сломена.
Живея в сивосън,
в реалност подменена.
Не чакам изкупление –
аз съм смирение.
Ще бъда ли, не знам.
Ще бъда ли, което исках.
Белее в парка храм.
Чрез огъня пречистена,
с масло в светилника догарящ –
ще бъда вяра.
18.01.2017
© Мария Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
