19.01.2018 г., 10:33 ч.  

Полунощ в парка 

  Поезия
487 3 9

Аз вече бях.

Преброждах неми улици.

Достатъчно горях.

Изправях се пред дулото

на празни обещания –

аз бях желание.

 

Аз вече съм.

Притихнало сломена.

Живея в сивосън,

в реалност подменена.

Не чакам изкупление –

аз съм смирение.

 

Ще бъда ли, не знам.

Ще бъда ли, което исках.

Белее в парка храм.

Чрез огъня пречистена,

с масло в светилника догарящ –

ще бъда вяра.

 

18.01.2017

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??