Полунощ в парка
Аз вече бях.
Преброждах неми улици.
Достатъчно горях.
Изправях се пред дулото
на празни обещания –
аз бях желание.
Аз вече съм.
Притихнало сломена.
Живея в сивосън,
в реалност подменена.
Не чакам изкупление –
аз съм смирение.
Ще бъда ли, не знам.
Ще бъда ли, което исках.
Белее в парка храм.
Чрез огъня пречистена,
с масло в светилника догарящ –
ще бъда вяра.
18.01.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
