Аз вече бях.
Преброждах неми улици.
Достатъчно горях.
Изправях се пред дулото
на празни обещания.
Аз бях желание.
Аз вече съм.
Притихнало сломена.
Живея в сивосън.
В реалност подменена.
Не чакам изкупление.
Аз съм смирение.
Ще бъда ли, не знам.
Ще бъда ли, което исках.
Белее в парка храм.
Чрез огъня пречистена,
с масло в светилника догарящ,
ще бъда - вяра.
18.01.2017
© Мария Димитрова Все права защищены