2 ene 2020, 0:17

Полунощно огледало

  Poesía
520 0 0

ПОЛУНОЩНО ОГЛЕДАЛО

 

Натрупани липси,

топлещи думи,

нежни усмивки,

молещи ръце -

в пространството увиснали,

любови безумни,

смирения - привички,

до кръв ранено сърце

и душа на врабче,

попаднало в котешка паст -

не я аде,

но пълна е нейната власт...

Натрупаните болки и липси

обезличиха гордите чувства,

с въглен пишат тъжните мисли -

черни, пълни с безпътства.

И не старостта е виновна,

нито изпосталялото тяло,

празните столове на близки,

нито отлетелите в Рая без усмивки,

а нишката безусловна

почернила съдбовното огледало.

В него не гледам.

Познат ми е образа мрачен.

Небосвода чист е... ненагледен.

В него оглеждам душата.

Лека, тя къпе се в синевата...

Птици огласят небесната шир.

Посяват семена от добрина.

Нашепват ми, че на земята е мир.

Целуват се за миг стрелките на часовника.

Светът замира в тази пламтяща целувка,

свързала завинаги, инкогнито,

минало и бъдеще в сърдечната тръпка.

„На многая лета!“ не е илюзия,

а зов към бъдното на децата ни.

Нека е блян, светлоносна прелюлюдия,

път криволичещ по хоризонтния ръб на съдбата,

нека е сбъднат копнеж за сърцата им!

 

01 01 2020

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...