22 feb 2019, 9:34

Полупризнание

1.1K 1 1

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези дългите, безкрайните.

Ще узнаеш моите истини,

и най-дълбоките ми тайни.

 

После ще тръпна в очакване

да произнесеш присъдата.

Дали ще ме разплачеш?

Или ще си ми сбъднатост.

 

Дали ще ме целунеш

жаден за устните ми?

Или пък ще си тръгнеш,

уплашен от безумието.

 

Въпросите са много,

отговорите - все още неизвестни са.

Любовта ти е огън,

който ме спасява от бездната...

 

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези, които ти накъсват дишането,

И после, ако искаш ще ми бъдеш пристан.

А финалът... с теб ще напишем.

 

Автор: Полина Велчова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...