22 feb 2019, 9:34

Полупризнание

1.1K 1 1

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези дългите, безкрайните.

Ще узнаеш моите истини,

и най-дълбоките ми тайни.

 

После ще тръпна в очакване

да произнесеш присъдата.

Дали ще ме разплачеш?

Или ще си ми сбъднатост.

 

Дали ще ме целунеш

жаден за устните ми?

Или пък ще си тръгнеш,

уплашен от безумието.

 

Въпросите са много,

отговорите - все още неизвестни са.

Любовта ти е огън,

който ме спасява от бездната...

 

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези, които ти накъсват дишането,

И после, ако искаш ще ми бъдеш пристан.

А финалът... с теб ще напишем.

 

Автор: Полина Велчова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...