22.02.2019 г., 9:34

Полупризнание

1.1K 1 1

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези дългите, безкрайните.

Ще узнаеш моите истини,

и най-дълбоките ми тайни.

 

После ще тръпна в очакване

да произнесеш присъдата.

Дали ще ме разплачеш?

Или ще си ми сбъднатост.

 

Дали ще ме целунеш

жаден за устните ми?

Или пък ще си тръгнеш,

уплашен от безумието.

 

Въпросите са много,

отговорите - все още неизвестни са.

Любовта ти е огън,

който ме спасява от бездната...

 

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези, които ти накъсват дишането,

И после, ако искаш ще ми бъдеш пристан.

А финалът... с теб ще напишем.

 

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...