22 февр. 2019 г., 09:34

Полупризнание

1.1K 1 1

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези дългите, безкрайните.

Ще узнаеш моите истини,

и най-дълбоките ми тайни.

 

После ще тръпна в очакване

да произнесеш присъдата.

Дали ще ме разплачеш?

Или ще си ми сбъднатост.

 

Дали ще ме целунеш

жаден за устните ми?

Или пък ще си тръгнеш,

уплашен от безумието.

 

Въпросите са много,

отговорите - все още неизвестни са.

Любовта ти е огън,

който ме спасява от бездната...

 

Някой ден ще ти разкажа приказка.

От онези, които ти накъсват дишането,

И после, ако искаш ще ми бъдеш пристан.

А финалът... с теб ще напишем.

 

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....