26 dic 2007, 15:05

Полустихове

  Poesía
691 0 5
Полуистини ни заливат отвсякъде.
В полумрака полуизстинали
усмивки
се мъчат да разсеят
полуумрялото настроение
на полухората.
Какво е това време?
Кои са тези хора?
Полуженени се разхождат
с полуверните си съпруги
и се правят, че не им пука
за полусъсипаните им бракове...
Полумесецът блести
с отразената си светлина
и мечтае да се превърне в слънце.
За това мечтая и аз,
полудявам ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
  • Браво!!!Поздравления!Много ми хареса...
  • Всеки следващ твой стих става все по-хубав...А този е най-добрият...Поздравления!!!
  • понякога през ума ни преминават и такива мисли...
    прекрасен стих, мила Ая...замисли ме...с обич за теб.
  • Не полудяваш, а полуизричаш
    полулъжата на полуреалността.
    Но можеш истински да обичаш,
    щом виждаш лунната полусветлина.

    Оригинален стих! Хареса ми! Браво, Ая!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...