Аската (Ая Цонева)
75 452
26.12.2007 г., 15:05 ч.

Полустихове 

  Поезия
491 0 5
Полуистини ни заливат отвсякъде.
В полумрака полуизстинали
усмивки
се мъчат да разсеят
полуумрялото настроение
на полухората.
Какво е това време?
Кои са тези хора?
Полуженени се разхождат
с полуверните си съпруги
и се правят, че не им пука
за полусъсипаните им бракове...
Полумесецът блести
с отразената си светлина
и мечтае да се превърне в слънце.
За това мечтая и аз,
полудявам ли?

© Ая Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • Браво!!!Поздравления!Много ми хареса...
  • Всеки следващ твой стих става все по-хубав...А този е най-добрият...Поздравления!!!
  • понякога през ума ни преминават и такива мисли...
    прекрасен стих, мила Ая...замисли ме...с обич за теб.
  • Не полудяваш, а полуизричаш
    полулъжата на полуреалността.
    Но можеш истински да обичаш,
    щом виждаш лунната полусветлина.

    Оригинален стих! Хареса ми! Браво, Ая!
Предложения
: ??:??