26.12.2007 г., 15:05

Полустихове

689 0 5
Полуистини ни заливат отвсякъде.
В полумрака полуизстинали
усмивки
се мъчат да разсеят
полуумрялото настроение
на полухората.
Какво е това време?
Кои са тези хора?
Полуженени се разхождат
с полуверните си съпруги
и се правят, че не им пука
за полусъсипаните им бракове...
Полумесецът блести
с отразената си светлина
и мечтае да се превърне в слънце.
За това мечтая и аз,
полудявам ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Браво!!!Поздравления!Много ми хареса...
  • Всеки следващ твой стих става все по-хубав...А този е най-добрият...Поздравления!!!
  • понякога през ума ни преминават и такива мисли...
    прекрасен стих, мила Ая...замисли ме...с обич за теб.
  • Не полудяваш, а полуизричаш
    полулъжата на полуреалността.
    Но можеш истински да обичаш,
    щом виждаш лунната полусветлина.

    Оригинален стих! Хареса ми! Браво, Ая!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...