Dec 26, 2007, 3:05 PM

Полустихове

  Poetry
688 0 5
Полуистини ни заливат отвсякъде.
В полумрака полуизстинали
усмивки
се мъчат да разсеят
полуумрялото настроение
на полухората.
Какво е това време?
Кои са тези хора?
Полуженени се разхождат
с полуверните си съпруги
и се правят, че не им пука
за полусъсипаните им бракове...
Полумесецът блести
с отразената си светлина
и мечтае да се превърне в слънце.
За това мечтая и аз,
полудявам ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!!
  • Браво!!!Поздравления!Много ми хареса...
  • Всеки следващ твой стих става все по-хубав...А този е най-добрият...Поздравления!!!
  • понякога през ума ни преминават и такива мисли...
    прекрасен стих, мила Ая...замисли ме...с обич за теб.
  • Не полудяваш, а полуизричаш
    полулъжата на полуреалността.
    Но можеш истински да обичаш,
    щом виждаш лунната полусветлина.

    Оригинален стих! Хареса ми! Браво, Ая!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...