Полусън
1.1K
0
3
Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.
Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен.
пронизва той сърцето нежно
и болка пали в мен.
Пиано свири някъде далеч
и нотите прегръщат мойта самота,
зная, че те няма веч,
сам съм в празна сирота.
Но как спокойно става,
ветрецът косата ми гали,
луната пламък надежда запали,
от горялата нявга жарава.
Сънят надделя над тъгата,
към сърцето ми затвори вратата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галин Михалев Todos los derechos reservados
