Полусън
1.1K
0
3
Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.
Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен.
пронизва той сърцето нежно
и болка пали в мен.
Пиано свири някъде далеч
и нотите прегръщат мойта самота,
зная, че те няма веч,
сам съм в празна сирота.
Но как спокойно става,
ветрецът косата ми гали,
луната пламък надежда запали,
от горялата нявга жарава.
Сънят надделя над тъгата,
към сърцето ми затвори вратата.
© Галин Михалев All rights reserved.
