11.06.2009 г., 23:31 ч.

Полусън 

  Поезия » Любовна
778 0 3

Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.

Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен.
пронизва той сърцето нежно
и болка пали в мен.

Пиано свири някъде далеч
и нотите прегръщат мойта самота,
зная, че те няма веч,
сам съм в празна сирота.

Но как спокойно става,
ветрецът косата ми гали,
луната пламък надежда запали,
от горялата нявга жарава.

Сънят надделя над тъгата,
към сърцето ми затвори вратата.

© Галин Михалев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??