16 sept 2020, 13:55

Полузабравен спомен...

555 0 0

 

Полузабравен спомен...

                                               

                                                 на М...

 

С една наивно-приказна реалност

замествахме жтейските проблеми

във „онова“, наричано сега „отдавна“ –

възторжено, необяснимо време...

 

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено –

щастливи не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

 

И в тази ни действителност магична –

аз „огънят“ подклаждах, да не зъзнеш...

... За мен по-лесно бе да те обичам,

за теб пък очевидно: да си тръгнеш...

 

16.09.2020. / Едно време в Пустинята.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...