Полузабравен спомен...

                                                 на М...

С една наивно-приказна реалност

замествахме жтейските проблеми

във „онова“, наричано сега „отдавна“ –

възторжено, необяснимо време...

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено –

щастливи не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

И в тази ни действителност магична –

аз „огънят“ подклаждах, да не зъзнеш...

... За мен по-лесно бе да те обичам,

за теб пък очевидно: да си тръгнеш...

16.09.2020. / Едно време в Пустинята.