16 sept 2020, 13:55

Полузабравен спомен...

556 0 0

 

Полузабравен спомен...

                                               

                                                 на М...

 

С една наивно-приказна реалност

замествахме жтейските проблеми

във „онова“, наричано сега „отдавна“ –

възторжено, необяснимо време...

 

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено –

щастливи не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

 

И в тази ни действителност магична –

аз „огънят“ подклаждах, да не зъзнеш...

... За мен по-лесно бе да те обичам,

за теб пък очевидно: да си тръгнеш...

 

16.09.2020. / Едно време в Пустинята.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...