Полузабравен спомен...
558
0
0
Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ –
възторжено, необяснимо време...
С копнежи по оранжеви миражи
живеехме красиво, необмислено –
щастливи не брояхме дните даже,
а само пълните луни единствено...
И в тази ни действителност магична –
аз „огънят“ подклаждах, да не зъзнеш...
... За мен по-лесно бе да те обичам,
за теб пък очевидно: да си тръгнеш...
16.09.2020. / Едно време в Пустинята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
