Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ –
възторжено, необяснимо време...
С копнежи по оранжеви миражи
живеехме красиво, необмислено –
щастливи не брояхме дните даже,
а само пълните луни единствено...
И в тази ни действителност магична –
аз „огънят“ подклаждах, да не зъзнеш... ...