16 сент. 2020 г., 13:55

Полузабравен спомен...

553 0 0

 

Полузабравен спомен...

                                               

                                                 на М...

 

С една наивно-приказна реалност

замествахме жтейските проблеми

във „онова“, наричано сега „отдавна“ –

възторжено, необяснимо време...

 

С копнежи по оранжеви миражи

живеехме красиво, необмислено –

щастливи не брояхме дните даже,

а само пълните луни единствено...

 

И в тази ни действителност магична –

аз „огънят“ подклаждах, да не зъзнеш...

... За мен по-лесно бе да те обичам,

за теб пък очевидно: да си тръгнеш...

 

16.09.2020. / Едно време в Пустинята.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...