Полузимно
Леден вятър блъска в очите ми спомени.
Невлюбена в нищо и в никого нощ.
Обратно времегонене.
Свеждам поглед.
Сенки ме срещат
с овехтели лица на сезонни любови.
Като есенна шума -
отлетели,
изгнили,
горени,
заровени.
По лицето ми капки дъждовни
рисуват тъжни икони.
От смъртта съживяват се паднали клони.
Тъмнината ме тегли назад.
Губя се!...
Две ръце,
две стрелки на живота,
във вярна посока завъртат ме
и ми връщат света!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados
