13 nov 2007, 9:22

Полузимно 

  Poesía » Versos blancos
887 0 16

Леден вятър блъска в очите ми спомени.

Невлюбена в нищо и в никого нощ.

Обратно времегонене.

Свеждам поглед.

Сенки ме срещат

 с овехтели лица на сезонни любови.

Като есенна шума -

отлетели,

              изгнили,

                         горени,

                                заровени.

По лицето ми капки дъждовни

                                                 рисуват тъжни икони.                           

От смъртта съживяват се паднали клони.

Тъмнината ме тегли назад.

Губя се!...

Две ръце,

две  стрелки на живота,

във вярна посока завъртат ме 

                              и ми връщат света! 

 

 

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??