13.11.2007 г., 9:22 ч.

Полузимно 

  Поезия » Бели стихове
871 0 16

Леден вятър блъска в очите ми спомени.

Невлюбена в нищо и в никого нощ.

Обратно времегонене.

Свеждам поглед.

Сенки ме срещат

 с овехтели лица на сезонни любови.

Като есенна шума -

отлетели,

              изгнили,

                         горени,

                                заровени.

По лицето ми капки дъждовни

                                                 рисуват тъжни икони.                           

От смъртта съживяват се паднали клони.

Тъмнината ме тегли назад.

Губя се!...

Две ръце,

две  стрелки на живота,

във вярна посока завъртат ме 

                              и ми връщат света! 

 

 

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??