Nov 13, 2007, 9:22 AM

Полузимно 

  Poetry » White poetry
773 0 16

Леден вятър блъска в очите ми спомени.

Невлюбена в нищо и в никого нощ.

Обратно времегонене.

Свеждам поглед.

Сенки ме срещат

 с овехтели лица на сезонни любови.

Като есенна шума -

отлетели,

              изгнили,

                         горени,

                                заровени.

По лицето ми капки дъждовни

                                                 рисуват тъжни икони.                           

От смъртта съживяват се паднали клони.

Тъмнината ме тегли назад.

Губя се!...

Две ръце,

две  стрелки на живота,

във вярна посока завъртат ме 

                              и ми връщат света! 

 

 

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??