Леден вятър блъска в очите ми спомени.
Невлюбена в нищо и в никого нощ.
Обратно времегонене.
Свеждам поглед.
Сенки ме срещат
с овехтели лица на сезонни любови.
Като есенна шума -
отлетели,
изгнили,
горени,
заровени.
По лицето ми капки дъждовни
рисуват тъжни икони.
От смъртта съживяват се паднали клони.
Тъмнината ме тегли назад.
Губя се!...
Две ръце,
две стрелки на живота,
във вярна посока завъртат ме
и ми връщат света!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
