Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива,
в нозете ни поляга, бавно лази,
изпраща утрин и не си отива.
Посрещат ни лъчи и ни прегръщат.
Играят кучета и в кръг се гонят,
по стъпките ни се завръщат.
Очите им следят ни и се молят,
не би могъл да ги забравиш. ...