Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива,
в нозете ни поляга, бавно лази,
изпраща утрин и не си отива.
Посрещат ни лъчи и ни прегръщат.
Играят кучета и в кръг се гонят,
по стъпките ни се завръщат.
Очите им следят ни и се молят,
не би могъл да ги забравиш.
Очите им са като две сълзи -
не можеш никога да ги оставиш.
Поляна, кучето и Ти,
душа в душа открили,
посрещат изгрев нов.
Дървета, в сянката си скрили,
следи от лапи и любов.
Мини от там - ще чуеш смях,
поляна, кучета и хора
и нищо друго като тях.
Свободни с вятъра,

сами в простора.